bet36体育在线_点击进入~

图片

Облачни Технологии

Облаци на хоризонта

bet36体育在线 Media

През последното десетилетие облачните технологии и решения категорично се наложиха в световен мащаб, а в последните години навлязоха и на родния небосклон. Въпреки очакваните пречки и песимистичните прогнози те промениха завинаги както ИТ сектора, така и традиционния бизнес - включително в обичайно консервативните сфери. Появиха се и първите успешни облачни разработки и внедрявания. И тогава се случи 2020-а. Дали ще последва аварийно приземяване, или, напротив - това е нова възможност за индустрията, предстои да видим.
Нека се издигнем в кратък полет между основните видове облачни технологии и услуги, да видим кои са те и какви са техните приложения. Кои са ползите, добрите практики и най-чести пречки при внедряването им? Особено внимание ще отделим на SaaS модела и облачните приложения за бизнеса.

Няма два еднакви облака
В по-широк смисъл облачна (Cloud, или as-a-Service) е услуга, която физически е отдалечена от ползвателите и e достъпна през интернет (сам по себе си понякога наричан обобщено cloud), предоставя се обикновено на абонаментен принцип (subscription), често с цена според потреблението (pay-as-you-go) и обикновено е изградена на принципите на архитектурата, базирана на услуги (SOA). Услугите могат да се разделят най-общо на следните четири типа, подредени по нарастващ обхват на предоставените услуги и намаляващ оперативен ангажимент от ползвателя за всяка следваща опция:

IaaS - Infrastructure as a Service (инфраструктура като услуга). Доставчикът предоставя основни изчислителни ресурси в един или повече отдалечени изчислителни центрове. Най-често се предоставят виртуализираща платформа (често споделено), процесорно време, съхранение на данни, мрежови ресурси и др., които се използват от ползвателя срещу пропорционално или фиксирано заплащане.
Ползвателят поема грижата за своя операционна система, бази данни, приложни сървъри, интеграция, сигурност и др. Тази опция обикновено е приложима за компании, които предпочитат да не поддържат собствена инфраструктура, но имат нужда от пълен контрол на операционната среда, бази данни, приложения и др.

PaaS - платформа като услуга. Предоставя идеална среда за разработка и опериране на приложения, без усложненията от планирането, инсталирането и поддръжката и на подсигуряващата платформа, предоставяйки гъвкава инфраструктура, базa данни и интеграционни платформи, application сървъри, платформи за съхранение, управление на идентичността (Identity Management) и др. Услугата не просто спестява усилията и разходите по поддръжка на цялата среда, но най-вече позволява автоматизирано управление на потреблението на споделени ресурси, бързо добавяне и отнемане на ресурси според необходимостта и спестяване на огромни суми от "студен резерв" мощности, заделени в случай на нужда.

FaaS - функция като услуга. Сходна e с PaaS, тъй като премахва нуждата от сървър, но с далеч по-изолиран и абстрактен обхват. Позволява отдалечено изпълнение на изолирани функции от/за приложения, които не изискват записване или манипулация на данните на централните сървъри и позволяват останалата част от комплексната платформа да се товари минимално. Доколкото приложенията (виж SaaS по-долу) представляват набор от данни, функции и обекти, които се изпълняват върху платформа, FaaS предоставя възможност за изпълнение на такива самостоятелни групи от функции, елиминирайки дори комплексното приложение като такова. Разбираемо, FaaS се предлагат от облачните доставчици на доставчици на приложения с цел "изнасяне" на поддържащите функции и намаляване натоварването на основната платформа. Натоварване на основната платформа традиционно има по-висока цена.

SaaS - софтуер/приложение като услуга. Обикновено базирани на една или повече от предходните облачни услуги. За разлика от традиционния (on-premise) софтуер SaaS приложенията не се закупуват от ползващите ги корпорации, а се лицензират на абонаментен принцип според брой потребители, а често и посредством допълнителни метрики - брой транзакции, брой клиентски записи, изчислително време, получатели на маркетингови кампании, годишен оборот и други.
В общия случай потребителите достъпват SaaS приложения, които са базирани извън корпоративния интранет в отдалечени публични центрове за данни посредством интернет и браузър, мобилно устройство или програмен интерфейс. Възможни са, разбира се, и модели със собствен (частен) облак, хибриден и дори правителствен такъв. Често опонентите на облачния модел неглижират факта, че не е задължително всички данни да се съхраняват на облака - напълно обичайно е чувствителни данни да се съхраняват в локални бази. Потребителите получават достъп до тях или посредством визуална интеграция, или посредством сигурен VPN тунел между облака и корпоративния център за данни.

Ползвателите обикновено са институции и корпоративни клиенти и техните служители.
За разлика от PaaS и IaaS (където определена част от инфраструктурата или платформата винаги остава отговорност на ползвателя) при SaaS оперативният ангажимент е сведен до минимум - често пъти само до настройки, управление на потребители и въвеждане на данни.

Основно предимство за бизнеса от гореизброените видове облачни услуги са минималните капиталови разходи по наемането им, гъвкавият оперативен модел при ползването им и улесненото планиране и промяна на осигурения ресурс във времето. Еластичността и мащабируемостта на услугите позволяват поемането на непланирани пикови натоварвания от платформата на завишена цена, която обаче е нищожна в сравнение със закупуването, инсталацията и поддръжката на традиционна инфраструктура "за всеки случай".

Не на последно място, сервизната ориентираност на облачните услуги позволява стандартизацията и употребата на функционална и системна интеграция на облаци от различни доставчици като компоненти (mix & match) и изграждането на комплексни корпоративни системи без ограниченията на традиционните корпоративни бизнес решения.

Дотук разгледахме накратко особеностите на видовете SaaS платформи. Нека се спрем в детайли на SaaS и корпоративните бизнес приложения, предлагани като облачна услуга.

SaaS vs on-premise бизнес приложения
Вероятно повечето от нас помнят мастодонтите в сферата на бизнес софтуера от близкото минало по света и в по-малка степен в България. В корпорациите и средно големите предприятия пристъпваха тежки, трудно управляеми софтуерни "чудовища", изискващи невъобразими човешки и финансови ресурси за планиране, внедряване и най-вече за последваща поддръжка, заемащи мащабни центрове за данни и изискващи милиони в инвестиции за хардуер и ресурсни разходи.

Плеяди от анализатори, архитекти, проект мениджъри, програмисти, интегратори, ключови потребители и инженери по поддръжката заемаха цели етажи от корпоративните офиси с едничката цел да внедрят и интегрират заветния корпоративен софтуер. Без значение дали този софтуер е ERP, CRM, BI, HR, високоспециализиран или пък целящ да покрие всяка нужда и функция на всеки отдел, той е високо "къстъмизиран", труден за поддръжка и надграждане, но целта е да отговори на всяко бизнес изискване. Докато не се появи следващото
Гротескната (но и доста реална) картинка описва в голяма степен движещата сила зад развитието на SaaS решенията.

Отвъд очевидните прилики с традиционния бизнес софтуер, с който SaaS решенията споделят бизнес функции и процеси, редно е да отбележим някои разлики и ограничения, които са необходими, за да може приложенията да се "впишат" в облачния модел и да се възползват от предимствата на занижената оперативна себестойност, еластичността и гъвкавото ценообразуване.

Себестойност
Разбираемо, основната движеща сила зад прехода към облачни решения в бизнеса са себестойността и привлекателните варианти за финансиране и заплащане. Традиционният софтуер изисква капиталови и оперативни разходи за цялата необходима инфраструктура, хардуер, софтуерни лицензи и съответните резерви в допълнение, както и оперативни разходи за ресурсите (човешки и други), свързани с поддръжката им. Капиталовият разход е необходим на база разчети и дългосрочно планиране, дори когато реалното последващо потребление се окаже много занижено. Противно на това, при облачния модел разходите са предимно оперативни и относително добре планируеми, което е радост за инвеститорското око.

Нови версии и ъпгрейд на стандартното решение
За разлика от традиционния софтуер при облачните решения отговорността за "инсталиране"/доставяне на нови версии е на доставчика на услуги. Всеки такъв ъпгрейд следва да бъде надлежно организиран и в синхрон с къстъмизациите - доработки, които са специфични за дадената имплементация. В същото време ползвателят често не разполага с възможност да отлага неограничено надграждането и е притиснат между риска да остане с неподдържана версия и необходимостта да завърши прибързано доработките. Повечето доставчици на облачни приложения задължават клиентите си да допуснат ъпгрейда в рамките на 3 до 6 месеца от публикуването му. Това намалява значително разходите на доставчика по поддръжката на клиентски имплементации с различна версия (baseline), но често е и неудобство.

"Разковничето" при доработките и ъпгрейда на стандартно решение е, че ако са спазени добрите практики (декларативна конфигурация, липса на скриптове, повишено внимание със стандартни обекти), дори спонтанен ъпгрейд на стандартното решение не би трябвало да доведе до драматични проблеми със специфичните собствени доработки. С други думи, тези добри практики би трябвало да бъдат спазвани и при традиционни доработки - със или без Cloud. Добър шанс, но и предизвикателство към DevOps.

Модификации на стандартното решение (конфигурация vs "къстъмизация")
Облачните приложения предоставят стандартна функционалност, базирана на добри бизнес практики - набори от вертикални (индустриални) или хоризонтални процеси и обекти. По презумпция се очаква от клиента да извърши задълбочен анализ преди избора на облачно решение (за CRM, ERP, HR и др.) с цел да установи доколко то отговаря на вътрешните практики. Също така по дефиниция облачното решение предлага ограничени възможности за "къстъмизация" (промяна на стандартното поведение), но и огромни възможности за конфигурация (неинвазивни настройки, предвидени в стандартното решение). Също така благодарение на модерната си архитектура тези решения позволяват интеграция с външни компоненти и решения, визуална адаптация. Радикалното вмешателство в структурата на обектните данни и процеси най-често е "табу" - същите следва да се модифицират само по начин, който е съвместим с бъдещи версии на приложението.

Оперативен модел
В зависимост от това дали корпоративното облачно приложение е собствена разработка или готов бизнес продукт/услуга и от това дали е в частен или публичен облак, съществуват разлики в модела на оперативната поддръжка - най-вече решаването на проблеми/дефекти и доставянето на нова версия.
При готовите бизнес продукти новите версии се диктуват от доставчика и се планират лимитирано от компанията ползвател. Коригирането на дефекти често изисква ангажирането на специалисти на доставчика, които имат квалификацията и правата да анализират проблема и да помогнат за решаването му. Изисква се и стриктно синхронизиране на вътрешните доработки с графика на актуализирането от производителя (доставчика) на облачното решение.

При корпоративните бизнес решения, ползващи собствен (частен) облак, също е необходимо да се имат предвид актуализациите на стандартното решение. Въпреки физическата локация на облака в собствени центрове за данни бизнес логиката и процесите подлежат на изискванията на доставчика (доставчиците не биха могли да поддържат ефективно безкрайно количество клиенти, ползващи различно базово решение. Решението на проблеми е първо отговорност на ползвателя, а в случай на проблем с платформата - на доставчика.
Изцяло вътрешнофирмените (in-house) разработки предлагат най-висока независимост от доставчиците относно доработките, разширението и "инсталирането" на актуализациите. Използваните външни SaaS компоненти и платформи също се обновяват, но ъпдейтите засягат по-слабо модела на данните и бизнес логиката. Подобни решения са удачни най-вече за високоспецифични индустрии, където предлаганите бизнес решения твърде много се различават от съществуващите бизнес процеси. В този модел отстраняването на дефекти и решаването на проблеми почти изцяло е отговорност на компанията ползвател.

Оперативната поддръжка може да е значително перо от общите ИТ разходи. Тя следва да се разглежда в дългосрочен план с цел максимално оптимизиране на баланса между цената на бизнес решението/облака и разходите за поддръжка.

Eдин наемател vs много наематели (частен и публичен облак)
На един (логически) облак в зависимост от архитектурата на бизнес приложението и от изискванията за сигурност на данните могат да съжителстват повече от един ползвател (tenant, наемател). На теория бизнес приложението следва логически да ограничава достъпа само до данните на съответната компания ползвател. Но, разбира се, винаги съществува риск от случаен или злонамерен достъп, особено ако данните на няколко наемателя се намират в една и съща база данни. При частния облак тези рискове са минимализирани и се свеждат до комбинацията от физическа и мрежова сигурност на платформата, както и до степента на нейната логическа непробиваемост.

Затова е важно да се поставят ясни изисквания при избора на платформа в зависимост от типа на данните, степента на поверителност и евентуалните регулаторни изисквания. Разбираемо двете алтернативи идват на коренно различна цена.

Вертикални и стандартни решения
Можем да разграничим и два вида бизнес приложения според степента на вертикализация. Вертикалните/индустриалните решения покриват в голяма дълбочина процеси, специфични за дадена индустрия (банки и застраховане, телекоми, фармация, горива). Стандартните (генерични) приложения покриват основни аспекти на широк набор процеси, валидни за повечето индустрии и приложения. Вертикалните решения предлагат функционалности, фокусирани върху специфични бизнес предизвикателства в дадена индустрия, и изискват много време и усилия за разработка. По тази причина повечето облачни CRM, ERP, HCM и други приложения на пазара все още не предоставят голям вертикален обхват и разчитат предимно на доработки от партньори, което допълнително затруднява оперативната поддръжка.

Внедряването - очаквана турбуленция
Промяната в подхода на внедряването на облачни решения в сравнение с досегашните методи е задължителен фактор за техния успех. Както бизнесът, така и ИТ следва да се съобразят с промяната и да извлекат максимални ползи от нея. Оптимизацията на разходите вследствие облачна миграция е неразривно свързана с промяна в подхода на бизнеса:

Готови решения - за извличане на максимални ползи от облачните бизнес решения е необходимо организацията да "прегърне" идеята за приемане на стандартизирани процеси. При наличието на управленска мотивация и избор на подходящо решение тази промяна може да е относително безболезнена и дори да спомогне за отстраняване на съществуващи спънки в бизнеса и въвеждане на т.нар. най-добри (доказани) бизнес практики (best practice). При липса на мотивация и/или подходящо решение е препоръчително компанията да преосмисли облачната си стратегия.

Поддръжка - за извличане на максимални ползи от възприемането на облачни решения е нужно ИТ отделите да се съобразят с даденостите на оперативния модел (виж по-горе), да се възползват от предимствата му (намаляване на собственото натоварване), но и да се съобразят с ограниченията му откъм обновления. Отново подобна трансформация може да спомогне за отстраняване на дългогодишни препятствия и ограничения в ИТ процесите в компанията.

2020 Аварийно приземяване или шанс за cloud бизнеса

Изминалата година безспорно се отрази на хората и превърна бизнеса в борба за оцеляване. Много успешно идентифицираха облачните решения като полезен инструмент за оптимизация на разходите и производителността и направиха стъпки към т.нар. дигитална трансформация. Доколко обаче външният импулс е устойчив мотиватор в дългосрочен план предстои да разберем.

Потенциално забавяне на съществуващи имплементации
Към началото на 2020 г. множество компании бяха вече в процес на възприемане на облачни решения и дигитална трансформация на бизнеса в една или друга степен. Наличието на предварително заделени бюджети у тези компании им позволи в условия на дистанционна работа да завършат ускорено трансформационните си програми и да преориентират бизнеса си към променените условия.

Допълнителна мотивация за дигитализация
Пандемията намери много компании неподготвени и разчитащи изцяло на директна интеракция с клиента, което доведе до почти пълно блокиране на бизнеса. Впоследствие много от тях се преориентираха и успяха да трансформират операциите си към дистанционно обслужване, често благодарение на облачни/дигитални инструменти за маркетинг, продажби, доставки, проследяване, дистанционно обслужване, автентификация и други. Търговски фирми и ресторанти преминаха към режим на доставки. Спортни клубове започнаха да поддържат електронни резервации за тренировки. Банки и телекоми въведоха дистанционни услуги, а развлекателният бранш се ориентира към онлайн събития.

COVID-19 и дигиталните възможности за държавната администрация
И най-накрая, 2020-а можеше да бъде дълго забавеното "събуждане" на дигиталното управление в България, което да помогне за по-безболезненото справяне с бедствието COVID-19. Спешно завършване на отдавна отлагани проекти в областта на електронното обслужване на граждани и пациенти, електронното здравно досие и електронната рецепта, услуги за предупреждаване и превенция, оценка на риска и други можеха да дадат глътка въздух на гражданите, на медицинския и административния персонал.

Уви, вместо това поради недостига на "дигитална мисъл" в управлението на държавата и неглижирането на дигиталните възможности за координация и управление на бедствията гражданите и държавните служители бяха поставени на ръба на оцеляването без подкрепа и защита. За щастие много намериха сами пътя и взеха спонтанни животоспасяващи решения за дигитализациия - често прости и напълно безплатни. Като например една група във Viber за следене на болничния капацитет или текстов документ с телефони на болнични отделения, споделен в облака

X